Пълноценното хранене и здравословният начин на живот печелят все повече последователи през изминалите години. Да последва тази съвременна тенденция е може би най-доброто нещо, което човек може да направи за себе си. Нуждата да променим начина си на живот, започвайки от храненето, се обуславя преди всичко от факта, че именно диетата е основният фактор, който влияе на цялостното ни здравословно състояние, себеусещане и външен вид. Но балансираното и пълноценно хранене не е просто приумица на съвремието. То крие корените си в древността, когато прадедите ни са слагали на трапезата предимно сезонни продукти, спазвали са каноните на вярата и кулинарните обичаи, свързани с тях, имали са периоди на „пречистване“. Най-популярната форма на пречистване на тялото отвътре и отвън са именно постите, по време на които, освен да изключат от менюто си определени храни, християните изгонват от ума и душата си нечисти помисли и чувства.
Православният пост не е нещо ново за нас. Както казахме, той съществува от векове, а популярността му отново нараства през последните години. Потенциалните ползи за здравето са основната причина повече хора да следват този тип диета, но не трябва да забравяме, че тя не идва и без своите рискове.
Православните християни постят общо 180 - 200 дни всяка година, като основните им постни периоди са Рождественският пост (40 дни преди Коледа), Великият пост (48 дни преди Великден) и Успение Богородично (15 дни през август). Периодите на гладуване са повече сходни, отколкото различни и всеки от тях може да бъде определен като вариант на вегетарианство.
Каква е ползата от постенето?
Основните благоприятни ефекти при спазването на постна диета се наблюдават върху
кръвно налягане, липидния профил, инсулиновата чувствителност и биомаркерите на оксидативен стрес.Друго предимство на постите е, че помагат за цялостната загуба на тегло, тъй като се намалява приемът на калории. Освен това може да помогне за подобряване на нивата на глюкозата и намаляване на инсулиновата резистентност, което означава, че може да имате повече енергия през целия ден. Важно е да отбележим, че
не бива да постим без предварителна подготовка и без да сме наясно с рисковете, които има неправилното прилагане на този тип диета.
Какви рискове крие постенето и за какво да внимаваме?
Както всеки хранителен режим, така и постите имат своите специфики, които е добре да съобразим със собственото си общо състояние, за да можем да извлечем максимална полза.
Най-напред трябва да внимаваме за:
- непланирана загуба на тегло
- недохранване
- дефицит на витамини и минерали (основно на Витамин D, желязо и витамини от група В)
- дехидратация
- главоболие и световъртеж
- загуба на енергия
- загуба на мускулна маса
- проблеми с храносмилането
Други рискове могат да включват високи нива на холестерол и високи нива на кръвна захар.
Но нека това не Ви плаши и демотивира, а напротив!
Използвайте го като отправна точка да опознаете тялото си и да направите правилната подготовка за провеждане на пост, защото рисковете за здравето от православните пости варират в зависимост от човека и неговите индивидуални особености. Сред тях са наличието на придружаващи заболявания или определени физиологични състояния като бременност и кърмене.
Хората с добро здравословно състояние могат да постят по-дълго време от хората с диабет, сърдечно-съдови заболявания, бъбречни, чернодробни и храносмилателни проблеми, които по принцип изискват по-специален хранителен режим.
Постенето може да бъде полезно за здравето, само ако се извършва по правилния начин.
Заради многото митове и погрешни схващания, Православният пост често се бърка с други видове гладуване и гладолечение. Православният пост обаче е различен. При него не става дума само за въздържане от храна за определен брой дни, а по-скоро за промяна на цялостния начин на живот.
Православният пост свежда до минимум приема на рафинирана захар, мазнини, месо и млечни продукти, като същевременно увеличава приема на зеленчуци, плодове, бобови растения и ядки.
Какво още трябва да знаем за Великденските пости?
Тази година Великденските пости започват на 7 март и свършват на 23 април, включително. Желателно е да се направи плавно и постепенно връщане към нормалния хранителен режим след поста.
Забранени за консумация са месо, мляко, млечни продукти, яйца и дори зехтинът и олиото (освен в някои от дните). Можете да ядете всякакви сезонни плодове и зеленчуци, ядки, соеви продукти и дори сладкиши, стига в състава им да няма някой от забранените продукти.
Великият пост е най-дългият през годината. През всяка от седемте седмици се позволяват различни храни:
Седмица 1: спазва се строг пост. От понеделник до събота се консумират само растителни храни, без олио и вино.
Седмица 2: строг пост има само в сряда и петък. Олио и вино са позволени в събота и неделя.
Седмица 3 ("Кръстопоклонна"): спазва се строг пост от понеделник до петък. Олио и вино можете да консумирате отново в събота и неделя.
Седмици 4 и 5: режимът е еднакъв със седмица 2.
Седмица 6: също е еднаква с втората, с изключение на празника Връбница, когато е позволено да хапнете риба, хайвер или други безгръбначни животни.
Седмица 7 ("Страстна седмица"): тя е най-строга. От понеделник до петък се спазва строг пост, а на Разпети петък не се консумира никаква храна. А ако здравословното ни състояние позволява, не трябва да приемаме вода или други напитки.
Ако сте решили да постите, е важно да се придържате към няколко важни неща, за да извлечете ползите за здравето си, а не да стресирате тялото си, натоварвайки ендокринната и имунната система.
Ето няколко съвета, с помощта на които да изградите своя здравословен постен хранителен план.
1. Включете достатъчно източници на протеин.
В случая може да разчитате на риба и морски дарове, а от растителните източници на протеин подходящи са елда, боб, леща, нахут, киноа, грах. Към ястия или смутита може да добавяте растителен протеин - грахов, оризов, конопен.
2. Включете повече хранения за деня.
Вегетарианската диета е с по-малко калории, затова, ако не целите загуба на тегло и мускулна маса, е добре да се храните между 4 и 5 пъти дневно, а ако спортувате активно - 5 или 7.
3. Направете храненето разнообразно, пълноценно и балансирано.
Така ще предотвратите дефицитът на хранителни вещества, а и ще ви омръзне по-бавно.
4. Не използвайте маргарин и ограничете олиото (заради омега-6-мастните киселини и калориите), по възможност го заменете със зехтин или кокосово масло в разумни количества.
5. Не правете ядките основно хранене или ядковите брашна основни.
Това може да доведе до твърде много калории.
6. Пийте достатъчно течности.
Като, разбира се, е добре да изключите газираните напитки и да не прекалявате с кофеина.
7. Следвайте сигналите на тялото си.
Ако по някаква причина усещате, че спазването на пост не е точният тип хранене за Вас, не се чувствате добре или пък Ви е трудно да си набавяте всички полезни вещества чрез продуктите, които консумирате по време на пости, то не стресирайте тялото си. Можете да прекратите диетата или да се консултирате със специалист, за да я промените така, че пасва най-точно на вашите нужди и предпочитания.
Желателно е хора с хронични заболявания, хора над 70-годишна възраст, бременни и кърмещи жени, както и деца и юноши, да се консултират с лекар преди да започнат да постят.
И не забравяйте, че никога не е късно да внесете здравословна промяна в ежедневието си! Важно е храненето да бъде осъзнато, пълноценно и приятно за Вас, да ви прави здрави и щастливи и да Ви носи хармония и баланс по всяко време на годината!
Източници:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2995774/
https://www.nature.com/articles/ejcn201726
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28327563/
https://www.mdpi.com/2072-6643/13/2/627/htm
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,38/catid,21/id,12279/view,article/
