В наши дни пазарите и магазините ни предлагат изобилие от пресни плодове и зеленчуци, без значение кое време на годината е. Въпреки това обаче, всички знаем, че когато си купим домати в средата на декември, вкусът им ще бъде коренно различен от този на летните, добре узрели, сладки и сочни градински домати. Какво означава това? – Че земеделците имат начини да отглеждат летния зеленчук през цялата година, за да задоволят търсенето на пазара, но неговото качество няма как да бъде задоволително извън сезона. Това е и причината в последните години т.нар. сезонно хранене да става все по-популярно.
Най-общо, сезонното хранене означава да се храним с плодовете и зеленчуците, които зреят естествено в даден период от годината. И макар да не е категорично доказано, се смята, че природата има своята интелигентност и ни дава хранителните вещества, от които се нуждаем, в точното годишно време.
Например зимата е щедра на цитрусови плодове, които са богати на витамин С, което ни помага да се предпазим от настинка и грип. Лятото изобилства от костилкови плодове, съдържащи бета-каротин, който ни осигурява допълнителна защита от UV-лъчите, а заедно с богатите на вода храни, поддържаме хидратацията си. Въглехидратите от сладките плодове пък ни дават допълнителна енергия, необходима за нашите летни дейности.
Променят ли се наистина нуждите на тялото според сезона?
Краткият отговор е „Да“. Въпреки че нуждите на всеки човек са строго индивидуални и зависят от възрастта и здравословното му състояние, нивото на активност, местоживеенето, професията, времето за почивка и т.н., има някои фактори, които са общовалидни:
През лятото слънцето е силно, прекарваме повече време на открито, потим се по-обилно. През този сезон идват динята, краставиците, горските плодове и други с високо съдържание на вода. Консумирайки ги, ние не само хидратираме, но и охлаждаме тялото. Богатите на въглехидрати пъпеш, праскови и царевица пък ни зареждат с енергия.
През есента времето захладнява, а ние започваме да търсим зеленчукови супи, яхнии, зърнени храни, ядки, авокадо, които да балансират температурата на тялото ни. Това е и сезонът, в който се радваме на най-богатата реколта от ябълки. Те са чудесен източник на фибри, пектин и витамин С, които ни помагат да усвояваме по-добре обемистите храни, които хапваме.
През зимата, както и през есента, имаме на разположение някои страхотни зеленчуци като цвекло, тиква, целина, ряпа, брюкселско зеле, лук и праз. Цвеклото е пълно с хранителни вещества, включително мощни антиоксиданти, които се борят с увреждането на клетките, намаляват възпалението, кръвното налягане, както и риска от сърдечни заболявания. Нека не забравяме, че смяната на сезоните е рискова именно за хората със сърдечни проблеми.
На пазара се предлагат предимно цитруси, които са богати на витамин С – толкова важен за засилването на имунитета и борбата с бактерии, настинки и вируси. Тиквата и нейният бета-каротин, който се превръща във витамин А в тялото и е полезен за зрението, пък допринася за това да виждаме добре в мрачните и къси зимни дни.
През пролетта, когато имаме нужда да се „събудим“ и да направим рестарт на организма, растат зеленолистните храни, които са свежи, хрупкави и тонизиращи. Маруля, спанак, чесън, пресен лук, репички, коприва, киселец, грах, рукола, краставици – всички те, освен че освежават, помагат и за детоксикацията ни след зимните месеци.
Освен несравнимия вкус, по-високите хранителни стойности и много по-доброто качество, консумацията на сезонни храни има и друго предимство – можем да пазаруваме от местни производители.
Темата за локалните продукти е широко обсъждана напоследък и това съвсем не е случайно. Ако избираме за трапезата си храни от ферми близо до нас, ние не само че можем да се храним сезонно с качествена храна, но и да помогнем за опазването на околната среда. Помислете за емисиите въглероден диоксид, които ще се отделят в атмосферата при транспорта на зеленчуците от другия край на континента (а понякога и от по-далеч). Помислете също и защо тези зеленчуци, идващи от хиляди километри, изглеждат толкова добре. Някои продукти се подлагат на замразяване, други подлежат на обработка с восък и други химикали, за да запазят целостта си, трети се берат неузрели и преди да натрупат всички полезни вещества, които по принцип им носи процесът на зреене. Всичко това не само, че намалява нивото на полезни елементи в плодовете и зеленчуците, но и може да бъде вредно за здравето ни – да предизвика алергични реакции или стомашни проблеми.
И за да наклоним везните към избора на сезонни продукти от местни ферми, нека изброим някои от ползите, които той ни носи:
- Новият сезон носи ново вдъхновение за рецепти и ястия
- Сезонните плодове и зеленчуци са по-вкусни и по-богати на ценни хранителни вещества, защото са узрели естествено
- Задоволяват хранителните нужди на тялото по-ефективно
- По-евтини са
- Помагат ни да се погрижим за околната среда
- Подпомагаме местното производство
И въпреки, че сезонното хранене носи своите позитиви, нека не забравяме, че нищо не трябва да бъде на всяка цена. Все пак, това е теория, която тепърва очаква своите категорични доказателства.
Най-важното е да слушаме тялото си. Дори и да не слагате на трапезата си единствено сезонни храни, старайте се поне 50-60% от менюто Ви да включва такива. Те в никакъв случай няма да Ви навредят, даже напротив – ще Ви изпълнят с вкус, ще Ви заситят, ще донесат на тялото Ви полезни вещества!
https://www.healthline.com/health-news/adopting-a-seasonal-diet-may-help-you-lose-weight#The-bottom-line
https://www.healthnutritionist.co.uk/post/what-are-the-benefits-of-eating-seasonal-foods
https://hellogiggles.com/lifestyle/seasonal-eating-benefits/
