Генерално, стилът бира се определя от начина, по който протича ферментацията при нейното производство. Ферментациите биват три вида: висока (също наричана „горна“), ниска (също наричана „долна“) и спонтанна.
Висока ферментация означава, че маята, която се използва, след приключване на процеса, се установява в горната част на бирата. Тази ферментация протича при по-висока температура на околната среда и бирите, получени от нея, се наричат „ейл“. Такива са пейл ейл, индия пейл ейл, браун ейл, портър, стаут, пшеничните (вайцен) бири, както и повечето белгийски бири.
Респективно, ниска ферментация означава, че маята в края на процеса се установява в долната част на течността, като самият той протича при по-ниска температура. Бирите, получени при долна ферментация, се наричат „лагер“. Такива са светлите лагери и всички пилзове, тъмните лагери, както и немските бок бири.
Спонтанната ферментация е процес, при който бирата е оставена на влиянието на „диви“ бактерии и „дива“ мая. Такива бири се наричат ламбик и сауър и водят призхода си от Белгия. В наши дни, обаче, пивовари от различни места по света са намерили начини да боравят с процеса и да създават свои вариации.